6 ago 2007, 9:16

Нощ е.

  Poesía
756 0 8
Нощ е.
Тъмна.
Непрогледна.
Нощ е.
А аз съм сама.
Изоставена.
От мъка сломена.
Робиня.
На теб и любовта.
Демони се бият.
Кой от тях да ме обича.
За кого съм най-достойна аз.
Но този, който искам
в любов да ми се врича,
не изпитва нито капка страст.
Нощ е.
Страшна
и студена.
Нощ е.
Ангелите спят.
Мисълта ми лети.
Окрилена.
Но дано чувствата ти,
да и позволят.
Нощ е.
Мразя тъмнината.
Нощ е.
И отново съм сама.
Изгрей, слънце.
Да пребъде светлината.
Нека внесе топъл лъч в света.


                                                                      2004 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • това е едни от стиховете ти който най-много ми допадна!
  • Гали,мила,най-после се завърна
    Благодаря на всички за милите думи!
    Прегръщам ви!
  • Вани,мила,поздрав и прегръдка!!!
    Много,много,много хубав стих!Прекрасен!!!
  • Благодаря ти Ицо!!!
  • Ооо, това ми хареса много!!! Поздрави отново!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...