6.08.2007 г., 9:16

Нощ е.

754 0 8
Нощ е.
Тъмна.
Непрогледна.
Нощ е.
А аз съм сама.
Изоставена.
От мъка сломена.
Робиня.
На теб и любовта.
Демони се бият.
Кой от тях да ме обича.
За кого съм най-достойна аз.
Но този, който искам
в любов да ми се врича,
не изпитва нито капка страст.
Нощ е.
Страшна
и студена.
Нощ е.
Ангелите спят.
Мисълта ми лети.
Окрилена.
Но дано чувствата ти,
да и позволят.
Нощ е.
Мразя тъмнината.
Нощ е.
И отново съм сама.
Изгрей, слънце.
Да пребъде светлината.
Нека внесе топъл лъч в света.


                                                                      2004 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това е едни от стиховете ти който най-много ми допадна!
  • Гали,мила,най-после се завърна
    Благодаря на всички за милите думи!
    Прегръщам ви!
  • Вани,мила,поздрав и прегръдка!!!
    Много,много,много хубав стих!Прекрасен!!!
  • Благодаря ти Ицо!!!
  • Ооо, това ми хареса много!!! Поздрави отново!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...