Нощ е...
Градът...
сгушил се е в черната завивка.
Нощ е.
Мъжът...
прави се на силен...
мъчи се да се залъже, че не чувства нищо.
Нощ е.
Морето пее...
свойта тъжна песен.
Нощ е.
Светът отстъпва...
на идващата есен.
Нощ е.
Вятътрът...
нежно ти нашепва мойто име.
Нощ е.
А ти...
Сънят не иска да те приюти...
в своят свят на радост и мечти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анита Райкова Todos los derechos reservados