Oct 21, 2007, 12:25 PM

Нощ е...

  Poetry
608 0 1
Нощ е.
Градът...
сгушил се е в черната завивка.
Нощ е.
Мъжът...
прави се на силен...
мъчи се да се залъже, че не чувства нищо.
Нощ е.
Морето пее...
свойта тъжна песен.
Нощ е.
Светът отстъпва...
на идващата есен.
Нощ е.
Вятътрът...
нежно ти нашепва мойто име.
Нощ е.
А ти...
Сънят не иска да те приюти...
в своят свят на радост и мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...