Нощ е...
Градът...
сгушил се е в черната завивка.
Нощ е.
Мъжът...
прави се на силен...
мъчи се да се залъже, че не чувства нищо.
Нощ е.
Морето пее...
свойта тъжна песен.
Нощ е.
Светът отстъпва...
на идващата есен.
Нощ е.
Вятътрът...
нежно ти нашепва мойто име.
Нощ е.
А ти...
Сънят не иска да те приюти...
в своят свят на радост и мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анита Райкова Все права защищены