Нощ е...
Градът...
сгушил се е в черната завивка.
Нощ е.
Мъжът...
прави се на силен...
мъчи се да се залъже, че не чувства нищо.
Нощ е.
Морето пее...
свойта тъжна песен.
Нощ е.
Светът отстъпва...
на идващата есен.
Нощ е.
Вятътрът...
нежно ти нашепва мойто име.
Нощ е.
А ти...
Сънят не иска да те приюти...
в своят свят на радост и мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита Райкова Всички права запазени