11 ene 2008, 8:49

Нощ любовна

1.1K 0 16
Нощ любовна - разлюляна люлка
на телата ни - преплетени венци.
От въздишки рукнаха стъклата.
Огънят е в нас, а сняг навън вали.
Прежаднели устните ни пият
вулканично вино. Лава от любов.
Адов огън е запалила страстта ни,
и горим, горим сред пламъци, и дим.
Кой ще ни прости за дързостта ни?
През пролуките на райските врати,
крадешком, че влязохме със тебе,
и отпихме чисти, изворни води.
Звън камбанен със светлина заля
пламналите ни тела от грешност.
Ала душите ни в едно събра
във безкрая на въздишковата нежност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....