11 янв. 2008 г., 08:49

Нощ любовна

1.1K 0 16
Нощ любовна - разлюляна люлка
на телата ни - преплетени венци.
От въздишки рукнаха стъклата.
Огънят е в нас, а сняг навън вали.
Прежаднели устните ни пият
вулканично вино. Лава от любов.
Адов огън е запалила страстта ни,
и горим, горим сред пламъци, и дим.
Кой ще ни прости за дързостта ни?
През пролуките на райските врати,
крадешком, че влязохме със тебе,
и отпихме чисти, изворни води.
Звън камбанен със светлина заля
пламналите ни тела от грешност.
Ала душите ни в едно събра
във безкрая на въздишковата нежност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....