Нощ любовна - разлюляна люлка на телата ни - преплетени венци. От въздишки рукнаха стъклата. Огънят е в нас, а сняг навън вали. Прежаднели устните ни пият вулканично вино. Лава от любов. Адов огън е запалила страстта ни, и горим, горим сред пламъци, и дим. Кой ще ни прости за дързостта ни? През пролуките на райските врати, крадешком, че влязохме със тебе, и отпихме чисти, изворни води. Звън камбанен със светлина заля пламналите ни тела от грешност. Ала душите ни в едно събра във безкрая на въздишковата нежност.
"Кой ще ни прости за дързостта ни?
През пролуките на райските врати,
крадешком, че влязохме със тебе,
и отпихме чисти, изворни води."
Да рая е тук,а който го чака да го види след смъртта ще разбере едва после,че го е пропуснал тук.Поздравления!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
много силно!