4 dic 2017, 0:02

Нощ ще настане 

  Poesía » Otra
963 7 23

Не ми разплаквай гроздето –

сладостта му зян ще изкапе –

какво ще пиеш с оплаквачките,

ако кехлибарът го суша захапе.

 

Не ми разплаквай усмивката,

(плача тихо, и само до заник )

една сълза ѝ е точно на свивката –

а капна – отрови целия Празник.

 

Не ми разплаквай Времето –

Ледник – в "бяла смърт" ще полегне,

но чуе ли дрънчене от стремето –

към Слънцето от тук ще забегне.

 

Не ми износвай „прикята-имане” –

Пурпурът в сърцето, вързано в кърпа –

ха избелее – Нощ ще настане,

а тогаз се не ходи на църква.

 

Тиха съм – само до глътка „от педя”.

Недей ми стъпва в бесовете, недей –

един да изохка – ще ги изтребя!

А моят стон – си го налей!

 

Така съм – отивам си тихо… като стон…

нощта кога припада… не оставям нишан.

Една болка прекрачих на прага,

ако е твоя – прибери я – да не иде зян…

 

Рени

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силвенце, мерси, мило момиче!

    Иржи, благодаря и на теб! Ако въпросителните в края на изречението ти означават "питане" и че не знаеш:
    "прикя-имане" - чеиз който е имане /зестра/
    до глътка от педя" - тоест глътка около педя на бутилката...нещо като сипи ми "два пръста" - а моето е цяла педя.
    Благодаря още веднъж, Иржи, и за похвалите и за въпросите!
  • Не само интересен похват използваш при писане,а и си толкова продуктивна,сякаш само това правиш-да пишеш,Рени!Тук там -диалектни думи,използваш отрицание,за да засилиш ефекта,а бурята в теб......за цяла армия/ще изтребиш бесовете/А какво е "прикя-имане"?И това "до глътка от педя"?Въобще разнообразни чувства се усещат!...
  • Много силно и огнено! Само да посмее!
    Страхотен стил!
  • Албенче, Вили, Ачо, радвам се, че бяхте тук и този път и ви благодаря!
  • Поздрави хубав стих Рени!До нови!
  • Хубав и много силен стих.
    Поздрави, Рени.
  • Неподражаема и вълнуваща, както винаги!... Прегръщам те, Рени!
  • То и да не ми се пише - заради теб ще напиша, Гавраиле, че стихчетата ти са ми любими
  • Болката,защо ми е
    нека бесове дави
    стонът ,защо ми е
    в мене
    нишан ще остави
    виж Времето
    защо да не плаче
    щом Слънцето
    с теб ще забегне!
  • Доче, Марго, Хари, благодаря ви сърдечно!
  • Хубаво!
  • Кой, бе, Рени! Кой си позволява да разплаква грозде и време твои? Дай ми го да го направя на дреп! А ти остани. Не си тръгвай! Грозно ще е без теб!
  • "Пурпурът в сърцето, вързано в кърпа –
    ха избелее – Нощ ще настане,"
    Оригинално съчетание на болка и отрицание, на страдание и оптимизъм Поздравления!
  • Благодаря ви, Васе, Нинче, Ники (добре дошъл! ) за хубавите коментари!
  • Интересен стил си изградила Рени...забравени стари български думи и понятия....много добре се получава...
  • Чудесен стих!
    Браво!
  • Хубаво! Поздрави!
  • Благодаря ви, Младене, Влад, Роби, Многоцветна, Пепи и Наде, за добрите думи!
  • Разтърсваща,както винаги!
  • Много оригинално, хареса ми, Рени!
  • Усетих силата на всяка дума в стиха. Прекрасен е, поздрав!
  • И този път не ме разочарова, Рени!...Благодаря за удоволствието!...
  • Хубаво - в твой си стил, Рени. Поздрав!
Propuestas
: ??:??