Нощ ще настане
Не ми разплаквай гроздето –
сладостта му зян ще изкапе –
какво ще пиеш с оплаквачките,
ако кехлибарът го суша захапе.
Не ми разплаквай усмивката,
(плача тихо, и само до заник )
една сълза ѝ е точно на свивката –
а капна – отрови целия Празник.
Не ми разплаквай Времето –
Ледник – в "бяла смърт" ще полегне,
но чуе ли дрънчене от стремето –
към Слънцето от тук ще забегне.
Не ми износвай „прикята-имане” –
Пурпурът в сърцето, вързано в кърпа –
ха избелее – Нощ ще настане,
а тогаз се не ходи на църква.
Тиха съм – само до глътка „от педя”.
Недей ми стъпва в бесовете, недей –
един да изохка – ще ги изтребя!
А моят стон – си го налей!
Така съм – отивам си тихо… като стон…
нощта кога припада… не оставям нишан.
Една болка прекрачих на прага,
ако е твоя – прибери я – да не иде зян…
Рени
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Не само интересен похват използваш при писане,а и си толкова продуктивна,сякаш само това правиш-да пишеш,Рени!Тук там -диалектни думи,използваш отрицание,за да засилиш ефекта,а бурята в теб......за цяла армия/ще изтребиш бесовете/А какво е "прикя-имане"?И това "до глътка от педя"?Въобще разнообразни чувства се усещат!...
-
Много силно и огнено! Само да посмее!
Страхотен стил! -
Албенче, Вили, Ачо, радвам се, че бяхте тук и този път и ви благодаря!
-
Поздрави хубав стих Рени!До нови!
-
Хубав и много силен стих.
Поздрави, Рени. -
Неподражаема и вълнуваща, както винаги!... Прегръщам те, Рени!
-
То и да не ми се пише - заради теб ще напиша, Гавраиле, че стихчетата ти са ми любими
-
Болката,защо ми е
нека бесове дави
стонът ,защо ми е
в мене
нишан ще остави
виж Времето
защо да не плаче
щом Слънцето
с теб ще забегне! -
Доче, Марго, Хари, благодаря ви сърдечно!
-
Хубаво!
-
Кой, бе, Рени! Кой си позволява да разплаква грозде и време твои? Дай ми го да го направя на дреп! А ти остани. Не си тръгвай! Грозно ще е без теб!
-
"Пурпурът в сърцето, вързано в кърпа –
ха избелее – Нощ ще настане,"
Оригинално съчетание на болка и отрицание, на страдание и оптимизъм Поздравления! -
Благодаря ви, Васе, Нинче, Ники (добре дошъл! ) за хубавите коментари!
-
Интересен стил си изградила Рени...забравени стари български думи и понятия....много добре се получава...
-
Чудесен стих!
Браво! -
Хубаво! Поздрави!
-
Благодаря ви, Младене, Влад, Роби, Многоцветна, Пепи и Наде, за добрите думи!
-
Разтърсваща,както винаги!
-
Много оригинално, хареса ми, Рени!
-
Усетих силата на всяка дума в стиха. Прекрасен е, поздрав!
-
И този път не ме разочарова, Рени!...Благодаря за удоволствието!...
-
Много красиво и образно:
"Тиха съм – само до глътка „от педя”.
Недей ми стъпва в бесовете, недей –
един да изохка – ще ги изтребя!
А моят стон – си го налей!"
Поздравления, Рени! Стих, който не мога да не колекционирам в любими. -
Хубаво - в твой си стил, Рени. Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Иржи, благодаря и на теб! Ако въпросителните в края на изречението ти означават "питане" и че не знаеш:
"прикя-имане" - чеиз който е имане /зестра/
до глътка от педя" - тоест глътка около педя на бутилката...нещо като сипи ми "два пръста" - а моето е цяла педя.
Благодаря още веднъж, Иржи, и за похвалите и за въпросите!