Нощ ще настане
Не ми разплаквай гроздето –
сладостта му зян ще изкапе –
какво ще пиеш с оплаквачките,
ако кехлибарът го суша захапе.
Не ми разплаквай усмивката,
(плача тихо, и само до заник )
една сълза ѝ е точно на свивката –
а капна – отрови целия Празник.
Не ми разплаквай Времето –
Ледник – в "бяла смърт" ще полегне,
но чуе ли дрънчене от стремето –
към Слънцето от тук ще забегне.
Не ми износвай „прикята-имане” –
Пурпурът в сърцето, вързано в кърпа –
ха избелее – Нощ ще настане,
а тогаз се не ходи на църква.
Тиха съм – само до глътка „от педя”.
Недей ми стъпва в бесовете, недей –
един да изохка – ще ги изтребя!
А моят стон – си го налей!
Така съм – отивам си тихо… като стон…
нощта кога припада… не оставям нишан.
Една болка прекрачих на прага,
ако е твоя – прибери я – да не иде зян…
Рени
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
