7 sept 2020, 21:55

Нощ в омагьосаната гора... (фантазия)

  Poesía » Otra
528 0 0

 

Нощ в омагьосаната гора...

(фантазия)

 

Чувал бях от малък още:

има омагьосан лес,

там необяснимо но́щем

е зловещо и до днес...

 

През нощта като залезе

кръглоликата Луна –

буря злобна ще излезе

със прокоба за беда...

 

Нощна птица ли забуха

стреснала се начаса́ –

там прогонва всяка глуха

тишина насред леса́...

 

Времето нзад се връща

във космически галоп –

всяка сянка се превръща

в артефакт от друг живот.

 

Всеки дрипав храст магично

в призрачната здрачина –

оживява нелогично

с плашеща големина...

 

Всеки който е замръквал

в този омагьосан лес –

у́жас извънземен мъкне

цял живот... С нестихващ стрес....

 

... И аз искам да разкажа

случилото се със мен...

... Бе́ на август във пейзажа –

бях от летен чар пленен...

 

Тръгнах през леса́ направо,

въпреки че знаех сам

за зловещата му слава

и за ставащото там...

 

... но легендите от детството

бяха бледи за това:

– как в гората свръхестествени

гонеха се същества...

 

Във оранжеви кълбета

ужасяваща мъгла

между черните дървета

виеше се на вълма́...

 

А от нея в безпорядък

пръкваше се изведнъж,

образ чудновато рядък –

ни жена и нито мъж...

 

И променяше го всеки

вихър, много лек дори

с бяг по горските пътеки

във чудовищни черти...

 

С цвят отровно-виолетов

някак си неосъзнат

сякаш бяха се оплели –

с образ стар,добре познат...

 

...Тътнеше край мен зловещо

цялата гора от вой,

а от хълма, там отсреща,

с ехо връщаше се той...

 

Блеснали внезапни мълнии

на Вселената отвън

цялата гора изпълнили

бяха със Първичен гръм...

 

... Нощ...Гора...Неукротени

извънземни ветрове

и избухващи Вселени

от отвъдни Светове...

 

... Може би се забавляваше

в омагьосаният лес –

Вечността със мен тогава,

а не влагаше финес!...

 

И́ли пък се пресъздаваше

Нов, невероятен свят

и тепърва Бог раздаваше:

благослов и благодат!...

 

Може и да беше лудост,

„откачен“ пиянски сън

и когато се събудя –

от гората да съм вън?!...

 

...И́ли зла шега Съдбата

със Живота там си прави

и на вятъра тръбата

вие вместо „Страдивариус“!...

 

07.09.2020.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...