Нощ в омагьосаната гора... (фантазия)
Нощ в омагьосаната гора...
(фантазия)
Чувал бях от малък още:
– има омагьосан лес,
там необяснимо но́щем
е зловещо и до днес...
През нощта като залезе
кръглоликата Луна –
буря злобна ще излезе
със прокоба за беда...
Нощна птица ли забуха
стреснала се начаса́ –
там прогонва всяка глуха
тишина насред леса́...
Времето нзад се връща
във космически галоп –
всяка сянка се превръща
в артефакт от друг живот.
Всеки дрипав храст магично
в призрачната здрачина –
оживява нелогично
с плашеща големина...
Всеки който е замръквал
в този омагьосан лес –
у́жас извънземен мъкне
цял живот... С нестихващ стрес....
... И аз искам да разкажа
случилото се със мен...
... Бе́ на август във пейзажа –
бях от летен чар пленен...
Тръгнах през леса́ направо,
въпреки че знаех сам
за зловещата му слава
и за ставащото там...
... но легендите от детството
бяха бледи за това:
– как в гората свръхестествени
гонеха се същества...
Във оранжеви кълбета
ужасяваща мъгла
между черните дървета
виеше се на вълма́...
А от нея в безпорядък
пръкваше се изведнъж,
образ чудновато рядък –
ни жена и нито мъж...
И променяше го всеки
вихър, много лек дори
с бяг по горските пътеки
във чудовищни черти...
С цвят отровно-виолетов
някак си неосъзнат
сякаш бяха се оплели –
с образ стар,добре познат...
...Тътнеше край мен зловещо
цялата гора от вой,
а от хълма, там отсреща,
с ехо връщаше се той...
Блеснали внезапни мълнии
на Вселената отвън
цялата гора изпълнили
бяха със Първичен гръм...
... Нощ...Гора...Неукротени
извънземни ветрове
и избухващи Вселени
от отвъдни Светове...
... Може би се забавляваше
в омагьосаният лес –
Вечността със мен тогава,
а не влагаше финес!...
И́ли пък се пресъздаваше
Нов, невероятен свят
и тепърва Бог раздаваше:
благослов и благодат!...
Може и да беше лудост,
„откачен“ пиянски сън
и когато се събудя –
от гората да съм вън?!...
...И́ли зла шега Съдбата
със Живота там си прави
и на вятъра тръбата
вие вместо „Страдивариус“!...
07.09.2020.
© Коста Качев All rights reserved.
