7.09.2020 г., 21:55

Нощ в омагьосаната гора... (фантазия)

530 0 0

 

Нощ в омагьосаната гора...

(фантазия)

 

Чувал бях от малък още:

има омагьосан лес,

там необяснимо но́щем

е зловещо и до днес...

 

През нощта като залезе

кръглоликата Луна –

буря злобна ще излезе

със прокоба за беда...

 

Нощна птица ли забуха

стреснала се начаса́ –

там прогонва всяка глуха

тишина насред леса́...

 

Времето нзад се връща

във космически галоп –

всяка сянка се превръща

в артефакт от друг живот.

 

Всеки дрипав храст магично

в призрачната здрачина –

оживява нелогично

с плашеща големина...

 

Всеки който е замръквал

в този омагьосан лес –

у́жас извънземен мъкне

цял живот... С нестихващ стрес....

 

... И аз искам да разкажа

случилото се със мен...

... Бе́ на август във пейзажа –

бях от летен чар пленен...

 

Тръгнах през леса́ направо,

въпреки че знаех сам

за зловещата му слава

и за ставащото там...

 

... но легендите от детството

бяха бледи за това:

– как в гората свръхестествени

гонеха се същества...

 

Във оранжеви кълбета

ужасяваща мъгла

между черните дървета

виеше се на вълма́...

 

А от нея в безпорядък

пръкваше се изведнъж,

образ чудновато рядък –

ни жена и нито мъж...

 

И променяше го всеки

вихър, много лек дори

с бяг по горските пътеки

във чудовищни черти...

 

С цвят отровно-виолетов

някак си неосъзнат

сякаш бяха се оплели –

с образ стар,добре познат...

 

...Тътнеше край мен зловещо

цялата гора от вой,

а от хълма, там отсреща,

с ехо връщаше се той...

 

Блеснали внезапни мълнии

на Вселената отвън

цялата гора изпълнили

бяха със Първичен гръм...

 

... Нощ...Гора...Неукротени

извънземни ветрове

и избухващи Вселени

от отвъдни Светове...

 

... Може би се забавляваше

в омагьосаният лес –

Вечността със мен тогава,

а не влагаше финес!...

 

И́ли пък се пресъздаваше

Нов, невероятен свят

и тепърва Бог раздаваше:

благослов и благодат!...

 

Може и да беше лудост,

„откачен“ пиянски сън

и когато се събудя –

от гората да съм вън?!...

 

...И́ли зла шега Съдбата

със Живота там си прави

и на вятъра тръбата

вие вместо „Страдивариус“!...

 

07.09.2020.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...