Нощ в омагьосаната гора...

(фантазия)

Чувал бях от малък още:

– има омагьосан лес,

там необяснимо но́щем

е зловещо и до днес...

През нощта като залезе

кръглоликата Луна –

буря злобна ще излезе

със прокоба за беда...

Нощна птица ли забуха

стреснала се начаса́ –

там прогонва всяка глуха

тишина насред леса́...

Времето нзад се връща

във космически галоп –

всяка сянка се превръща

в артефакт от друг живот.

Всеки дрипав храст магично

в призрачната здрачина –

оживява нелогично

с плашеща големина...

Всеки който е замръквал

в този омагьосан лес –

у́жас извънземен мъкне

цял живот... С нестихващ стрес....

... И аз искам да разкажа

случилото се със мен...

... Бе́ на август във пейзажа –

бях от летен чар пленен...

Тръгнах през леса́ направо,

въпреки че знаех сам

за зловещата му слава

и за ставащото там...

... но легендите от детството

бяха бледи за това:

– как в гората свръхестествени

гонеха се същества...

Във оранжеви кълбета

ужасяваща мъгла

между черните дървета

виеше се на вълма́...

А от нея в безпорядък

пръкваше се изведнъж,

образ чудновато рядък –

ни жена и нито мъж...

И променяше го всеки

вихър, много лек дори

с бяг по горските пътеки

във чудовищни черти...

С цвят отровно-виолетов

някак си неосъзнат

сякаш бяха се оплели –

с образ стар,добре познат...

...Тътнеше край мен зловещо

цялата гора от вой,

а от хълма, там отсреща,

с ехо връщаше се той...

Блеснали внезапни мълнии

на Вселената отвън

цялата гора изпълнили

бяха със Първичен гръм...

... Нощ...Гора...Неукротени

извънземни ветрове

и избухващи Вселени

от отвъдни Светове...

... Може би се забавляваше

в омагьосаният лес –

Вечността със мен тогава,

а не влагаше финес!...

И́ли пък се пресъздаваше

Нов, невероятен свят

и тепърва Бог раздаваше:

благослов и благодат!...

Може и да беше лудост,

„откачен“ пиянски сън

и когато се събудя –

от гората да съм вън?!...

...И́ли зла шега Съдбата

със Живота там си прави

и на вятъра тръбата

вие вместо „Страдивариус“!...

07.09.2020.