10 may 2014, 21:49

Нощем 

  Poesía » Otra
792 0 4

Когато нощем ми е трудно да заспивам,

когато съм самотна и излишна,

когато много ме боли и ми е криво,

разчепквам тишината на милиони нишки.


Тогава цялата съм изтъкана от съмнения.

И влизам в друго амплоа. И ставам ничия.

Отричам се от себе си и нямам обяснение

защо не ме докосва твоето обичане.


Когато ме боли, изгарям втората си кожа.

От седмото небе политвам в бездната.

Когато ме изпива болката до невъзможност,

тогава просто се смалявам  и изчезвам.

© Юлия Барашка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??