Когато нощем ми е трудно да заспивам,
когато съм самотна и излишна,
когато много ме боли и ми е криво,
разчепквам тишината на милиони нишки.
Тогава цялата съм изтъкана от съмнения.
И влизам в друго амплоа. И ставам ничия.
Отричам се от себе си и нямам обяснение
защо не ме докосва твоето обичане.
Когато ме боли, изгарям втората си кожа.
От седмото небе политвам в бездната.
Когато ме изпива болката до невъзможност,
тогава просто се смалявам и изчезвам.
© Юлия Барашка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
