10 мая 2014 г., 21:49

Нощем

1.2K 0 4

Когато нощем ми е трудно да заспивам,

когато съм самотна и излишна,

когато много ме боли и ми е криво,

разчепквам тишината на милиони нишки.


Тогава цялата съм изтъкана от съмнения.

И влизам в друго амплоа. И ставам ничия.

Отричам се от себе си и нямам обяснение

защо не ме докосва твоето обичане.


Когато ме боли, изгарям втората си кожа.

От седмото небе политвам в бездната.

Когато ме изпива болката до невъзможност,

тогава просто се смалявам  и изчезвам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...