25 sept 2010, 18:06

Нощем

1K 0 1

Нощем, казват, всички сме еднакви.

Еднакво тънем в самота,

мечтаем слънце в тъмнина,

но светлините му са кратки.

 

И нощем всички сме търсачи

на смисъл, чувства, вдъхновение

и, вярвайки в различни заблуждения,

си ставаме сами палачи.

 

И нощем в мислите объркани

поемаме по тъмните пътеки,

и слепешком се движи всеки,

препъва се във истини захвърлени:

 

те, пътищата, никъде не водят

без светлината на мечтите

и тъй далечни са звездите

за тез', що без надежда бродят.

 

Дали главата си да сложи на дръвника -

за себе си човекът сам решава

и не съдбата брадвата стоварва,

когато носиш маска многолика.

 

Затуй търсете нощем светлината,

дълбоко във сърцето скрита,

че само тя, в любов обвита,

навеки ще прогони тъмнината.

 

И само тя, ако е искрена,

ни води все към нашето спасение,

дори и нощем тя е вдъхновение,

ще ни дари със смисъл, чувства, истини...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...