25 сент. 2010 г., 18:06

Нощем

1K 0 1

Нощем, казват, всички сме еднакви.

Еднакво тънем в самота,

мечтаем слънце в тъмнина,

но светлините му са кратки.

 

И нощем всички сме търсачи

на смисъл, чувства, вдъхновение

и, вярвайки в различни заблуждения,

си ставаме сами палачи.

 

И нощем в мислите объркани

поемаме по тъмните пътеки,

и слепешком се движи всеки,

препъва се във истини захвърлени:

 

те, пътищата, никъде не водят

без светлината на мечтите

и тъй далечни са звездите

за тез', що без надежда бродят.

 

Дали главата си да сложи на дръвника -

за себе си човекът сам решава

и не съдбата брадвата стоварва,

когато носиш маска многолика.

 

Затуй търсете нощем светлината,

дълбоко във сърцето скрита,

че само тя, в любов обвита,

навеки ще прогони тъмнината.

 

И само тя, ако е искрена,

ни води все към нашето спасение,

дори и нощем тя е вдъхновение,

ще ни дари със смисъл, чувства, истини...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...