Нощем, казват, всички сме еднакви.

Еднакво тънем в самота,

мечтаем слънце в тъмнина,

но светлините му са кратки.

И нощем всички сме търсачи

на смисъл, чувства, вдъхновение

и, вярвайки в различни заблуждения,

си ставаме сами палачи.

И нощем в мислите объркани

поемаме по тъмните пътеки,

и слепешком се движи всеки,

препъва се във истини захвърлени:

те, пътищата, никъде не водят

без светлината на мечтите

и тъй далечни са звездите

за тез', що без надежда бродят.

Дали главата си да сложи на дръвника -

за себе си човекът сам решава

и не съдбата брадвата стоварва,

когато носиш маска многолика.

Затуй търсете нощем светлината,

дълбоко във сърцето скрита,

че само тя, в любов обвита,

навеки ще прогони тъмнината.

И само тя, ако е искрена,

ни води все към нашето спасение,

дори и нощем тя е вдъхновение,

ще ни дари със смисъл, чувства, истини...