evotosh (Задгробник Евотош)
121 4
3 abr 2011, 14:22

Нощем 

  Poesía » Filosófica
466 0 1

Нощем


Луната - призрачно красива,
градът - метална клетка,
звездите - Виждаш ли такива? -
духът - самотник нощен.
А кой ли в мрака стене нощем?

Дърветата - зелени великани,
дочуват плач на призрак страховит,
от вечната борба, покрит със рани,
стоящ на кръстопът в мъгла обвит.

Жесток капан е самотата,
безкрайна болка в нощната тъма,
обвит във страх - сънят кошмарен,
съдба проклета, свят коварен!

Сред клоните препуска самодива,
да - зла е тя, но и красива,
преследва я навеки бродник нощен,
а кой ли в мрака стене нощем...

 

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??