evotosh (Задгробник Евотош)
121 4
3.04.2011 г., 14:22 ч.

Нощем 

  Поезия » Философска
428 0 1

Нощем


Луната - призрачно красива,
градът - метална клетка,
звездите - Виждаш ли такива? -
духът - самотник нощен.
А кой ли в мрака стене нощем?

Дърветата - зелени великани,
дочуват плач на призрак страховит,
от вечната борба, покрит със рани,
стоящ на кръстопът в мъгла обвит.

Жесток капан е самотата,
безкрайна болка в нощната тъма,
обвит във страх - сънят кошмарен,
съдба проклета, свят коварен!

Сред клоните препуска самодива,
да - зла е тя, но и красива,
преследва я навеки бродник нощен,
а кой ли в мрака стене нощем...

 

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??