Нощем
Нощем
Луната - призрачно красива,
градът - метална клетка,
звездите - Виждаш ли такива? -
духът - самотник нощен.
А кой ли в мрака стене нощем?
Дърветата - зелени великани,
дочуват плач на призрак страховит,
от вечната борба, покрит със рани,
стоящ на кръстопът в мъгла обвит.
Жесток капан е самотата,
безкрайна болка в нощната тъма,
обвит във страх - сънят кошмарен,
съдба проклета, свят коварен!
Сред клоните препуска самодива,
да - зла е тя, но и красива,
преследва я навеки бродник нощен,
а кой ли в мрака стене нощем...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Задгробник Евотош Все права защищены
