Нощем

3 апр. 2011 г., 14:22

Поэзия » Философская

465 0 1

Нощем

Луната - призрачно красива,
градът - метална клетка,
звездите - Виждаш ли такива? -
духът - самотник нощен.
А кой ли в мрака стене нощем?

Дърветата - зелени великани,
дочуват плач на призрак страховит,
от вечната борба, покрит със рани,
стоящ на кръстопът в мъгла обвит.

Жесток капан е самотата,
безкрайна болка в нощната тъма,
обвит във страх - сънят кошмарен,
съдба проклета, свят коварен!

Сред клоните препуска самодива,
да - зла е тя, но и красива,
преследва я навеки бродник нощен,
а кой ли в мрака стене нощем...

Нощем

Свързани произведения

Комментарии

Предложения