15 jul 2006, 12:59

Нощен бар 

  Poesía
1923 3 13

Говори ми, момче! Говори ми

за потънала в мрака любов,

за отминали, буйни години,

за човека, на всичко готов!

Говори ми! Пияна на бара

ще те слушам с копнеж и печал,

като счупена, стара китара

в свой последен концерт, на финал.

Аз отпивам от чашата бавно

и се давя в море от сълзи,

а гласът ти извива се плавно.

По лицето ми тихо пълзи.

Във тъмата запалвам цигара,

за да вкуся отровата пак.

Тишината зад мене повтаря:

"Ниско падна. Дотук стигна чак."

А ти спря да говориш. Защо ли?

Вече всичко ли каза? Нима?

Избледняват мечтите, наболи

и оставам на бара сама.

 

 

© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??