Нощен бар
Говори ми, момче! Говори ми
за потънала в мрака любов,
за отминали, буйни години,
за човека, на всичко готов!
Говори ми! Пияна на бара
ще те слушам с копнеж и печал,
като счупена, стара китара
в свой последен концерт, на финал.
Аз отпивам от чашата бавно
и се давя в море от сълзи,
а гласът ти извива се плавно.
По лицето ми тихо пълзи.
Във тъмата запалвам цигара,
за да вкуся отровата пак.
Тишината зад мене повтаря:
"Ниско падна. Дотук стигна чак."
А ти спря да говориш. Защо ли?
Вече всичко ли каза? Нима?
Избледняват мечтите, наболи
и оставам на бара сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Кашукеева Все права защищены
6
