Вървях навън сама.
Само мракът нощен беше моят спътник,
подхванал самотата под ръка,
блуждаех с тях аз из града.
Студът обгръща ме с милувка,
сковава моето сърце.
Замрежен лъч на улична лампа
бегло се спира на моето лице.
Лека влага лежи на очите,
пръстите лепнат от гъста мъгла.
Сянката ми проплъзва по стените
и силуетът потъва в дима. ...