14 мая 2009 г., 19:57

Нощен град

793 0 0

 Вървях навън сама.

 Само мракът нощен беше моят спътник,

 подхванал самотата под ръка,

 блуждаех с тях аз из града.

 

 

 Студът обгръща ме с милувка,

 сковава моето сърце.

 Замрежен лъч на улична лампа

 бегло се спира на моето лице.

 

 

 Лека влага лежи на очите,

 пръстите лепнат от гъста мъгла.

 Сянката ми проплъзва по стените

 и силуетът потъва в дима.

 

 

 Голи ръце протягат дърветата,

 вятърът пада в локвата, става, пищи.

 Пробягва покрай ушите ми

 и нейде нататък злобно крещи.

 

 

 Далеко рекламен надпис проблясва,

 котка измяуква, нещо дрънчи.

 Луна се прокрадва през облака тъмен,

 до нея малка звездица искри.

 

 

 Самотно сърце се разхожда навън,

 погледни през прозореца, това не е сън.

 Аз търся някой да срещна в нощта,

 някой със сродна на моята душа.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...