Вървях навън сама.

 Само мракът нощен беше моят спътник,

 подхванал самотата под ръка,

 блуждаех с тях аз из града.

 Студът обгръща ме с милувка,

 сковава моето сърце.

 Замрежен лъч на улична лампа

 бегло се спира на моето лице.

 Лека влага лежи на очите,

 пръстите лепнат от гъста мъгла.

 Сянката ми проплъзва по стените

 и силуетът потъва в дима.

 Голи ръце протягат дърветата,

 вятърът пада в локвата, става, пищи.

 Пробягва покрай ушите ми

 и нейде нататък злобно крещи.

 Далеко рекламен надпис проблясва,

 котка измяуква, нещо дрънчи.

 Луна се прокрадва през облака тъмен,

 до нея малка звездица искри.

 Самотно сърце се разхожда навън,

 погледни през прозореца, това не е сън.

 Аз търся някой да срещна в нощта,

 някой със сродна на моята душа.