30 abr 2016, 0:01

Нощна люлка 

  Poesía
649 0 11

 

Не мисля, че искам да ставам жена
в свят където жената е тъжно момиче
пропиляло вина, надежди и страх,
само да срещне, когото обича.

 

Разтанцувай очите ми, нека блестят,
а милувка в косата би значила всичкото,
обрисувай ми слънце, целунало бряг,
с парещ допир раздърпай ми мислите.

 

Натисни като топла вълна из нощта,
сякаш плисъкът пали звездите ми, всичките,
ще се уча да бъда бряг... за децата,
но ти просто ме дишай - вдишай ме.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сега поне разбрах текста. А философия собствена всеки си има. Но щом казваш, че те обогатяваме, ще драсна още нещо. Ако под страх имаш предвид покачване на адреналина - иска ми се, правя го, малко ми е страшничко от непознатото, но и интересно, тогава съм съгласна. Вината пък ако е до толкова, че човек да се промени, тоест осъзнаване на грешка - ок. Но вина като самобичуване, самонараняване , страх заради който не поемаш рискове и на практика вегитираш... Под погубвам имам предвид - разболяване. Емоциите ни лекуват и разболяват. Отрицателните емоции определено ни разболяват. Но всеки има право да избира и гради своя свят.
  • Според мен страхът не погубва, и вината не, просто трябва да ги изживееш, да ги усетиш. Винаги съм била „за“ пълния спектър от емоции и чувства, които може да ни предложи човешкото съзнание, красиви са. Страхът понякога показва, че си пред нещо вълнуващо, вината - че си готов да избегнеш бъдещи грешки и че има нещо, на което държиш. Тук въобще не говоря за затваряне в черупката, напротив, за възможно най-естественото, отворено състояние на душата и сетивата към един нежен свят, който опитах да предам тук. Благодаря на всички за мненията ви. Обогатявате ме. Весели празници...
  • Честно, нищо не разбрах, ама карай. Вината и страхът са чувства, които погубват човек. Вината в повечето случаи ни се вменява от някого и този някой всъщност така ни манипулира. Да се отървеш от нея е чудесно. Страхът пък е противоположното на Любовта. Не е нужен никому. Виж Надеждата е друго нещо.Хубаво нещо. Вяра, надежда не бива да се губи. Искаш Любов пък се страхуваш? Затворила си се в черупката? Любовта идва ,когато отвориш сърцето и душата за нея и прогониш страха. Ама не за да се впишеш в образ, а заради себе си.
    Весели празници!
  • Ще опитам да обясня Вината, надеждите и страха като характерни за живота лирическата не си струва да губи, за да се впише в образ, когато просто иска любов. Не си струва да си вкоравява сърцето, да става „съвършената“, когато днешната „съвършена“ е тъжната, отвън красива, отвътре нещастна. Мъничките естествени чувства са красиви, „нощна люлка“. Светла вечер на всички ви!
  • Дооооообре, просто обеснете на блондинката замисъла тук
    "пропиляло вина, надежди и страх,
    само да срещне, когото обича."
    Предпочитам бягаш ритъм, пред бягащ смисъл
  • Най-много ми хареса първият куплет Има ритмика и страхотен замисъл! Вторият и третият са също много хубави, но малко ти бяга ритъма. Като цяло ми хареса!
  • Аз не разбрах какво означава да пропилееш вина... страх също

    "пропиляло вина, надежди и страх,
    само да срещне, когото обича." - изобщо тук не ми е смислено
    Но втори и трети куплет ми харесват.
  • Стиховете като този, които имат душа истински докосват...всеки път и твоите я имат!
    Красиво е...всеки ред е послание...по отделно, събрани заедно също...

    "Не мисля, че искам да ставам жена
    в свят където жената е тъжно момиче
    ...
    амо да срещне, когото обича.
    ...
    Разтанцувай очите ми...
    ...
    ...раздърпай ми мислите.
    ...
    ще се уча да бъда бряг... за децата,
    но ти просто ме дишай - вдишай ме."
  • Хубав стих! Браво!
  • Хареса ми. Поздравления!
  • Талантливо написано стихотворение, въплътило в себе си чувственост, поднесена с богата образност. Не мога да не отбележа, че напоследък демонстрираш безусловно поетично развитие, Йоана! Оценката ми за този чудесен текст се подразбира!
Propuestas
: ??:??