30.04.2016 г., 0:01

Нощна люлка

793 0 11

 

Не мисля, че искам да ставам жена
в свят където жената е тъжно момиче
пропиляло вина, надежди и страх,
само да срещне, когото обича.

 

Разтанцувай очите ми, нека блестят,
а милувка в косата би значила всичкото,
обрисувай ми слънце, целунало бряг,
с парещ допир раздърпай ми мислите.

 

Натисни като топла вълна из нощта,
сякаш плисъкът пали звездите ми, всичките,
ще се уча да бъда бряг... за децата,
но ти просто ме дишай - вдишай ме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сега поне разбрах текста. А философия собствена всеки си има. Но щом казваш, че те обогатяваме, ще драсна още нещо. Ако под страх имаш предвид покачване на адреналина - иска ми се, правя го, малко ми е страшничко от непознатото, но и интересно, тогава съм съгласна. Вината пък ако е до толкова, че човек да се промени, тоест осъзнаване на грешка - ок. Но вина като самобичуване, самонараняване , страх заради който не поемаш рискове и на практика вегитираш... Под погубвам имам предвид - разболяване. Емоциите ни лекуват и разболяват. Отрицателните емоции определено ни разболяват. Но всеки има право да избира и гради своя свят.
  • Според мен страхът не погубва, и вината не, просто трябва да ги изживееш, да ги усетиш. Винаги съм била „за“ пълния спектър от емоции и чувства, които може да ни предложи човешкото съзнание, красиви са. Страхът понякога показва, че си пред нещо вълнуващо, вината - че си готов да избегнеш бъдещи грешки и че има нещо, на което държиш. Тук въобще не говоря за затваряне в черупката, напротив, за възможно най-естественото, отворено състояние на душата и сетивата към един нежен свят, който опитах да предам тук. Благодаря на всички за мненията ви. Обогатявате ме. Весели празници...
  • Честно, нищо не разбрах, ама карай. Вината и страхът са чувства, които погубват човек. Вината в повечето случаи ни се вменява от някого и този някой всъщност така ни манипулира. Да се отървеш от нея е чудесно. Страхът пък е противоположното на Любовта. Не е нужен никому. Виж Надеждата е друго нещо.Хубаво нещо. Вяра, надежда не бива да се губи. Искаш Любов пък се страхуваш? Затворила си се в черупката? Любовта идва ,когато отвориш сърцето и душата за нея и прогониш страха. Ама не за да се впишеш в образ, а заради себе си.
    Весели празници!
  • Ще опитам да обясня Вината, надеждите и страха като характерни за живота лирическата не си струва да губи, за да се впише в образ, когато просто иска любов. Не си струва да си вкоравява сърцето, да става „съвършената“, когато днешната „съвършена“ е тъжната, отвън красива, отвътре нещастна. Мъничките естествени чувства са красиви, „нощна люлка“. Светла вечер на всички ви!
  • Дооооообре, просто обеснете на блондинката замисъла тук
    "пропиляло вина, надежди и страх,
    само да срещне, когото обича."
    Предпочитам бягаш ритъм, пред бягащ смисъл

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...