30 апр. 2016 г., 00:01

Нощна люлка 

  Поэзия
702 0 11
Не мисля, че искам да ставам жена
в свят където жената е тъжно момиче
пропиляло вина, надежди и страх,
само да срещне, когото обича.
Разтанцувай очите ми, нека блестят,
а милувка в косата би значила всичкото,
обрисувай ми слънце, целунало бряг,
с парещ допир раздърпай ми мислите.
Натисни като топла вълна из нощта,
сякаш плисъкът пали звездите ми, всичките,
ще се уча да бъда бряг... за децата,
но ти просто ме дишай - вдишай ме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Все права защищены

Предложения
: ??:??