25 abr 2018, 17:58  

Нощна приказка 

  Poesía » De amor
274 1 3

Със сребърни лъчи луна обгръща –
телата голи, изморени от сластта.
Полето става им уютна къща.
На тайна среща зрител е нощта.


Тревата с нежни ласки ги прегръща
на влюбени замества потни длани.
Щурци нашепват приказка все съща,
светулка после я разнася без покана.


И днес съм там – след толкова години

и спомените ме прегръщат за последно, 

отново връщам се към нощните картини, 

а после ще изчезнат с мен безследно.    

        
21. 04. 2018 година

 

© Светлан Тонев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??