Нощна приказка
Със сребърни лъчи луна обгръща –
телата голи, изморени от сластта.
Полето става им уютна къща.
На тайна среща зрител е нощта.
Тревата с нежни ласки ги прегръща
на влюбени замества потни длани.
Щурци нашепват приказка все съща,
светулка после я разнася без покана.
И днес съм там – след толкова години
и спомените ме прегръщат за последно,
отново връщам се към нощните картини,
а после ще изчезнат с мен безследно.
21. 04. 2018 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлан Тонев Всички права запазени
