pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961
31 ago 2011, 19:36

Нощна приказка

994 0 28

 

 

      НОЩНА ПРИКАЗКА

 

Студеното копитце на луната

събуди прибледнелите звезди.

Нощта премина в следващата дата.

Като крадец. Без никакви следи.

 

Дърветата сънуваха върхари,

накичени от птици и гнезда,

целуваха ги слънчеви пожари,

зеленовластен вятър в резеда...

 

Но тихо се полюшнаха тревите

след стъпките на новата зора.

А с бисерите в миглите им скрити

един забързан лъч се заигра.

 

И хукнаха светлинните акорди,

родени с този августовски ден.

Прикрита, но непримиримо горда,

нощта ще чака залеза червен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Винаги ме радват добрите думи! И това, че поезията ми е намерила нов почитател в твое лице, Симеон!
  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Много, много ми хареса твоята Нощна приказка!
    Омая ме!
    Благодаря ти за доставеното удоволствие, Мария!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Както винаги - оригинален коментар в стих! Благодаря ти, Доче!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Студеното копитце на луната

    събуди прибледнелите звезди.

    Нощта премина в следващата дата.

    Като крадец. Без никакви следи."

    Красива смяна и на датата,
    и на листа от календара.
    И на сезона(край на лятото)
    От мене също-благодарност

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Усмивка с удивителна! Благодаря за подаръка,Силвия!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0