pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961
31 ago 2011, 19:36

Нощна приказка

990 0 28

 

 

      НОЩНА ПРИКАЗКА

 

Студеното копитце на луната

събуди прибледнелите звезди.

Нощта премина в следващата дата.

Като крадец. Без никакви следи.

 

Дърветата сънуваха върхари,

накичени от птици и гнезда,

целуваха ги слънчеви пожари,

зеленовластен вятър в резеда...

 

Но тихо се полюшнаха тревите

след стъпките на новата зора.

А с бисерите в миглите им скрити

един забързан лъч се заигра.

 

И хукнаха светлинните акорди,

родени с този августовски ден.

Прикрита, но непримиримо горда,

нощта ще чака залеза червен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Винаги ме радват добрите думи! И това, че поезията ми е намерила нов почитател в твое лице, Симеон!
  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Много, много ми хареса твоята Нощна приказка!
    Омая ме!
    Благодаря ти за доставеното удоволствие, Мария!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Както винаги - оригинален коментар в стих! Благодаря ти, Доче!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Студеното копитце на луната

    събуди прибледнелите звезди.

    Нощта премина в следващата дата.

    Като крадец. Без никакви следи."

    Красива смяна и на датата,
    и на листа от календара.
    И на сезона(край на лятото)
    От мене също-благодарност

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Усмивка с удивителна! Благодаря за подаръка,Силвия!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0