pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961
Aug 31, 2011, 7:36 PM

Нощна приказка

986 0 28

 

 

      НОЩНА ПРИКАЗКА

 

Студеното копитце на луната

събуди прибледнелите звезди.

Нощта премина в следващата дата.

Като крадец. Без никакви следи.

 

Дърветата сънуваха върхари,

накичени от птици и гнезда,

целуваха ги слънчеви пожари,

зеленовластен вятър в резеда...

 

Но тихо се полюшнаха тревите

след стъпките на новата зора.

А с бисерите в миглите им скрити

един забързан лъч се заигра.

 

И хукнаха светлинните акорди,

родени с този августовски ден.

Прикрита, но непримиримо горда,

нощта ще чака залеза червен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Винаги ме радват добрите думи! И това, че поезията ми е намерила нов почитател в твое лице, Симеон!
  • monilia (Симеон Пенчев)
    monilia (Симеон Пенчев)
    Много, много ми хареса твоята Нощна приказка!
    Омая ме!
    Благодаря ти за доставеното удоволствие, Мария!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Както винаги - оригинален коментар в стих! Благодаря ти, Доче!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Студеното копитце на луната

    събуди прибледнелите звезди.

    Нощта премина в следващата дата.

    Като крадец. Без никакви следи."

    Красива смяна и на датата,
    и на листа от календара.
    И на сезона(край на лятото)
    От мене също-благодарност

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Усмивка с удивителна! Благодаря за подаръка,Силвия!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0