8 feb 2023, 14:46

Нощна серенада

1.4K 0 1

Какво от туй, че остаряваме сега

и с тихи бръчки е душата млада.

Прииска ми се леко през нощта,

за тебе скъпа да изпея серенада.

 

Ще пея за неземната ти красота,

духът ти дето все при мен я носи.

За мене светла ще е днес нощта,

че любовта ми свети без въпроси.

 

И ще натисна нежно струните сега,

та любовта да се излее тука цяла.

Ще чуеш и без звук ти, скъпа, песента,

в съня ти ще се носи даже и заспала.

 

Ще влея песента си чудна в листа бял,

стих от мъниста ще вплета на огърлица.

Ще пея тихо, в любовта си изгорял,

насън цветя и песен като чудна птица.

 

Ще ти запея тихо, скъпа, през нощта,

без звук за тебе чудна серенада.

И ще сънуваш ти баладата на любовта,

и от любов сънят ти няма да пострада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих! Красив и романтичен!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...