8.02.2023 г., 14:46

Нощна серенада

1.4K 0 1

Какво от туй, че остаряваме сега

и с тихи бръчки е душата млада.

Прииска ми се леко през нощта,

за тебе скъпа да изпея серенада.

 

Ще пея за неземната ти красота,

духът ти дето все при мен я носи.

За мене светла ще е днес нощта,

че любовта ми свети без въпроси.

 

И ще натисна нежно струните сега,

та любовта да се излее тука цяла.

Ще чуеш и без звук ти, скъпа, песента,

в съня ти ще се носи даже и заспала.

 

Ще влея песента си чудна в листа бял,

стих от мъниста ще вплета на огърлица.

Ще пея тихо, в любовта си изгорял,

насън цветя и песен като чудна птица.

 

Ще ти запея тихо, скъпа, през нощта,

без звук за тебе чудна серенада.

И ще сънуваш ти баладата на любовта,

и от любов сънят ти няма да пострада.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубав стих! Красив и романтичен!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...