27 jun 2017, 11:21

Нощна симфония

2.7K 16 32

Кухите стаи на моите чувства,
трудно погълнаха доза живот.
Плавно потрепнаха топлите устни.
Други докоснаха. Пламна любов.

Приказна нощ... Олюляни персони...
Огнени погледи... Топли сърца...
Звезден разкош... Нарушени закони...
Допир на твоята нежна ръка...

Цял се топя! А светът е мъничък...
Имам душа! И любов! И мечта!
Топлите устни без думи изричат
куп напластени с години слова.

Бавно горя! И се давя в наслада...
Спираш дъха ми с целувка! Воал!
Крехка любов небосвода обагря...
Пада нощта... И настъпва финал...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Много хубав изказ! Магическо!
  • Браво! Магия има в този стих! Моите поздравления ! Много си сериозен !
  • Казахте го много точно, г-жо Панайотова. Поезията спасява Човека. Тя е Свят.
  • Талантът ти е безспорен! Важното е да го развиваш, ти вече си застанал на пътя на голямата Поезия, казвам го категорично и съвсем отговорно! Изградил си си представа как да отсяваш ценното и да го използваш, преминало през сърцето ти и превърнато в емоционални мисловни тухлички. Виждам себе си в теб - аз започнах да пиша на 10 години и също мисля, че поезията е тази, която винаги ми е спасявала... Аплодирам успешните ти стъпки, ще се радвам да развиваш поетичния си усет и майсторлък! Това не се учи, то е даденост, за която трябва да си благодарен на Бог, но и да развиваш непрекъснато!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...