27 июн. 2017 г., 11:21

Нощна симфония

Поэзия » Любовная, Философская

2.7K 16 32

Кухите стаи на моите чувства,
трудно погълнаха доза живот.
Плавно потрепнаха топлите устни.
Други докоснаха. Пламна любов.

Приказна нощ... Олюляни персони...
Огнени погледи... Топли сърца...
Звезден разкош... Нарушени закони...
Допир на твоята нежна ръка...

Цял се топя! А светът е мъничък...
Имам душа! И любов! И мечта!
Топлите устни без думи изричат
куп напластени с години слова.

Бавно горя! И се давя в наслада...
Спираш дъха ми с целувка! Воал!
Крехка любов небосвода обагря...
Пада нощта... И настъпва финал...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

thedac (Димитър Драганов)

Благодаря!

2018-09-10T02:16:33+03:00
История (Даниела Добрева)

Много хубав изказ! Магическо!

2018-09-09T19:06:14+03:00
Mimoza20 (Мария Николова)

Браво! Магия има в този стих! Моите поздравления ! Много си сериозен !

2018-04-26T22:31:43+03:00
thedac (Димитър Драганов)

Казахте го много точно, г-жо Панайотова. Поезията спасява Човека. Тя е Свят.

2018-01-31T14:20:39+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Талантът ти е безспорен! Важното е да го развиваш, ти вече си застанал на пътя на голямата Поезия, казвам го категорично и съвсем отговорно! Изградил си си представа как да отсяваш ценното и да го използваш, преминало през сърцето ти и превърнато в емоционални мисловни тухлички. Виждам себе си в теб - аз започнах да пиша на 10 години и също мисля, че поезията е тази, която винаги ми е спасявала... Аплодирам успешните ти стъпки, ще се радвам да развиваш поетичния си усет и майсторлък! Това не се учи, то е даденост, за която трябва да си благодарен на Бог, но и да развиваш непрекъснато!

2018-01-31T11:04:30+02:00