27.06.2017 г., 11:21

Нощна симфония

2.7K 16 32

Кухите стаи на моите чувства,
трудно погълнаха доза живот.
Плавно потрепнаха топлите устни.
Други докоснаха. Пламна любов.

Приказна нощ... Олюляни персони...
Огнени погледи... Топли сърца...
Звезден разкош... Нарушени закони...
Допир на твоята нежна ръка...

Цял се топя! А светът е мъничък...
Имам душа! И любов! И мечта!
Топлите устни без думи изричат
куп напластени с години слова.

Бавно горя! И се давя в наслада...
Спираш дъха ми с целувка! Воал!
Крехка любов небосвода обагря...
Пада нощта... И настъпва финал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Много хубав изказ! Магическо!
  • Браво! Магия има в този стих! Моите поздравления ! Много си сериозен !
  • Казахте го много точно, г-жо Панайотова. Поезията спасява Човека. Тя е Свят.
  • Талантът ти е безспорен! Важното е да го развиваш, ти вече си застанал на пътя на голямата Поезия, казвам го категорично и съвсем отговорно! Изградил си си представа как да отсяваш ценното и да го използваш, преминало през сърцето ти и превърнато в емоционални мисловни тухлички. Виждам себе си в теб - аз започнах да пиша на 10 години и също мисля, че поезията е тази, която винаги ми е спасявала... Аплодирам успешните ти стъпки, ще се радвам да развиваш поетичния си усет и майсторлък! Това не се учи, то е даденост, за която трябва да си благодарен на Бог, но и да развиваш непрекъснато!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...