29 nov 2017, 10:20

Нощна зимна седянка 

  Poesía » Otra
308 1 6

Мъглата вее своите къдрици

и ляга върху къщите смълчани.

И заваляват после снежни трици,

а мислите ни стават на кочани.

 

В душите ни навлиза тишината

и птиците замлъкват под стрехите.

Отдавна е готова зимнината

от сръчните ръце и на снахите.

 

И тази зимна вечер побелява,

и дълга става нощната седянка.

Луната от студа надебелява

и хвърля своята студена сянка.

 

Светлеят и запердени джамлъци.

Пролайват още кучетата будни.

А пъргавите баби по терлъци

бродират своите шевици чудни.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??