Nov 29, 2017, 10:20 AM

Нощна зимна седянка 

  Poetry » Other
307 1 6

Мъглата вее своите къдрици

и ляга върху къщите смълчани.

И заваляват после снежни трици,

а мислите ни стават на кочани.

 

В душите ни навлиза тишината

и птиците замлъкват под стрехите.

Отдавна е готова зимнината

от сръчните ръце и на снахите.

 

И тази зимна вечер побелява,

и дълга става нощната седянка.

Луната от студа надебелява

и хвърля своята студена сянка.

 

Светлеят и запердени джамлъци.

Пролайват още кучетата будни.

А пъргавите баби по терлъци

бродират своите шевици чудни.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??