30 dic 2004, 17:12

Нощно

  Poesía
1.3K 0 8
С пастелен тон, с кристален звън
се впива нощта във косите.
С покривало от спомени днешният сън
ще разказва, ще чувства, ще пита.

Капчукът запява, но не от дъжда-
навън вече месец е суша,
капчукът запява, когато с ума
гласът ти унесено слушам.

Ти слънце не си-ти си просто жена.
Сякаш виждам те тука на стола.
Ти си моята първа голяма вина.
Ти си моята нощна парола.

А ехидно засмяната жълта луна
ще накарам при мене да падне
и тогава може би, може би ще заспя,
твоя лик за секунда откраднал.

Може би ти не спиш.Може би ти се струва,
че капчукът запява, че луната я няма.
Значи знаеш, че тебе отново сънувам
и те чувствам на своето рамо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...