30 дек. 2004 г., 17:12

Нощно

1.3K 0 8
С пастелен тон, с кристален звън
се впива нощта във косите.
С покривало от спомени днешният сън
ще разказва, ще чувства, ще пита.

Капчукът запява, но не от дъжда-
навън вече месец е суша,
капчукът запява, когато с ума
гласът ти унесено слушам.

Ти слънце не си-ти си просто жена.
Сякаш виждам те тука на стола.
Ти си моята първа голяма вина.
Ти си моята нощна парола.

А ехидно засмяната жълта луна
ще накарам при мене да падне
и тогава може би, може би ще заспя,
твоя лик за секунда откраднал.

Може би ти не спиш.Може би ти се струва,
че капчукът запява, че луната я няма.
Значи знаеш, че тебе отново сънувам
и те чувствам на своето рамо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...