30 дек. 2004 г., 17:12

Нощно

1.3K 0 8
С пастелен тон, с кристален звън
се впива нощта във косите.
С покривало от спомени днешният сън
ще разказва, ще чувства, ще пита.

Капчукът запява, но не от дъжда-
навън вече месец е суша,
капчукът запява, когато с ума
гласът ти унесено слушам.

Ти слънце не си-ти си просто жена.
Сякаш виждам те тука на стола.
Ти си моята първа голяма вина.
Ти си моята нощна парола.

А ехидно засмяната жълта луна
ще накарам при мене да падне
и тогава може би, може би ще заспя,
твоя лик за секунда откраднал.

Може би ти не спиш.Може би ти се струва,
че капчукът запява, че луната я няма.
Значи знаеш, че тебе отново сънувам
и те чувствам на своето рамо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...