30.12.2004 г., 17:12

Нощно

1.3K 0 8
С пастелен тон, с кристален звън
се впива нощта във косите.
С покривало от спомени днешният сън
ще разказва, ще чувства, ще пита.

Капчукът запява, но не от дъжда-
навън вече месец е суша,
капчукът запява, когато с ума
гласът ти унесено слушам.

Ти слънце не си-ти си просто жена.
Сякаш виждам те тука на стола.
Ти си моята първа голяма вина.
Ти си моята нощна парола.

А ехидно засмяната жълта луна
ще накарам при мене да падне
и тогава може би, може би ще заспя,
твоя лик за секунда откраднал.

Може би ти не спиш.Може би ти се струва,
че капчукът запява, че луната я няма.
Значи знаеш, че тебе отново сънувам
и те чувствам на своето рамо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...