Нощно къпане

Poesía

692 6 14

Събличам всекидневната си рокля

и я захвърлям върху пясъка на дюните

да се догонва и се бори с вятъра...

Потапям се в морето - дружелюбен космос -

и гушва ме в обятията си...

Опирам се о лунната му ивица

и вътре в мен звъни...

Зареждам се отново с блага истина,

отпускам се и спирам на брега.

Където чака ме притихнала

опитомената ми рокля сам сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

svetlitschka (Светличка)

Благодаря за разбирането, и аз харесах много последните ти публикации!

2018-09-24T16:23:41+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Много нежно..."дружелюбен космос"..."в мен звъни"...

2018-09-24T14:39:28+03:00
svetlitschka (Светличка)

Вълшебствата искат и ние мъничко да ги побутнем,за да ни се случат.

2018-08-29T16:33:15+03:00
История (Даниела Добрева)

Прекрасно е, обожавам морето! Благодаря! Има шанс и за моята рокля

2018-08-29T14:59:40+03:00
svetlitschka (Светличка)

Сърдечно благодаря!

2018-08-21T15:02:38+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0