17.08.2018 г., 20:14 ч.  

Нощно къпане 

  Поезия
490 6 15

 

Събличам всекидневната си рокля

и я захвърлям  върху пясъка на дюните

да се догонва и се бори с вятъра...

Потапям се в морето - дружелюбен космос -

и гушва ме в обятията си...

Опирам се о лунната му ивица

и  вътре в мен звъни...

Зареждам се отново с блага истина,

отпускам се и спирам на брега.

Където чака ме притихнала

опитомената ми рокля сам сама.

© СК Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за разбирането, и аз харесах много последните ти публикации!
  • Много нежно..."дружелюбен космос"..."в мен звъни"...
  • Вълшебствата искат и ние мъничко да ги побутнем,за да ни се случат.
  • Прекрасно е, обожавам морето! Благодаря! Има шанс и за моята рокля
  • Сърдечно благодаря!
  • Много ми хареса! Поздравления за хубавия стих!
  • Благодаря ти,Таня!
  • Хубави метафори, "дружелюбен космос", "опитомена рокля", "блага истина"!
  • Благодаря!Мила идея, замисли ме...
  • А може би
    заслушана е
    на морето
    в песента.
  • Добре дошла, лирична съименнице, изненадата е изключително приятна!
  • Хубаво...
  • Щастлива съм, че споделихте обичта ми към морето.
  • Разкошно! Препрочитам.
  • "Събличам всекидневната си рокля
    и я захвърлям върху пясъка на дюните
    да се догонва и се бори с вятъра...
    Потапям се в морето - дружелюбен космос
    и то ме гушва във обятията си..."
    Ех, и аз така мила...Това море...и този вятър разнася ми косите...и дъха.
    Много, много хубаво е!
Предложения
: ??:??