Нощта

          Нощта е също вече изморена

          и спи в прегръдката на мрака.

          От изповеди чужди отегчена,

          тя изповедта си няма да дочака.

          Ще дойде утрото с надежда.

          Слънцето ще блесне в синевата.

          Светът красиво ще изглежда,

          а тя ще тръгне - непозната.

          Но ще се върне с влюбения залез,

          ще го покрие с тъмната си дреха,

          заслушала се в разказа печален,

          на един прахосник - ден - самотника,

                   останал без утеха.