Нощта
483
0
0
Нощта
Нощта е също вече изморена
и спи в прегръдката на мрака.
От изповеди чужди отегчена,
тя изповедта си няма да дочака.
Ще дойде утрото с надежда.
Слънцето ще блесне в синевата.
Светът красиво ще изглежда,
а тя ще тръгне - непозната.
Но ще се върне с влюбения залез,
ще го покрие с тъмната си дреха,
заслушала се в разказа печален,
на един прахосник - ден - самотника,
останал без утеха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
