7 mar 2012, 0:34

Нощта е…

  Poesía
1.6K 0 25
Сребърни стъпки от Луната,
вълчи вой, разкъсващ тишината.
Тихо ръми от севера дъждец,
ехото спи в песента на щурец.

Нощта е плачеща цигулка,
искрица нежна от светулка.
Нощта е приказен воал,
без корен или пръстен без овал.

Светове тайни тя загатва.
Не е клеймо, не запечатва.
Пътници приема и изпраща.
Данъци не взема и не плаща...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • imperfect (Яна )Отново ти благодаря!
  • Нощта - любимата ми част от денонощието... Тогава света потъва в загадъчност и всекидневното остава на заден план, давайки път на мистичното, безплътното... Поздравления, много ми хареса!
  • Благодаря ви сърдечно за вниманието!
    nininini (Нина Иванова)
    shumkd (Кадир Демир )
    sisidara (Сиси )
  • !!!
  • Eia (Росица Танчева) Поздрав и от мен, Роси! Благодаря!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...