7 mar 2012, 0:34

Нощта е…

  Poesía
1.6K 0 25
Сребърни стъпки от Луната,
вълчи вой, разкъсващ тишината.
Тихо ръми от севера дъждец,
ехото спи в песента на щурец.

Нощта е плачеща цигулка,
искрица нежна от светулка.
Нощта е приказен воал,
без корен или пръстен без овал.

Светове тайни тя загатва.
Не е клеймо, не запечатва.
Пътници приема и изпраща.
Данъци не взема и не плаща...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • imperfect (Яна )Отново ти благодаря!
  • Нощта - любимата ми част от денонощието... Тогава света потъва в загадъчност и всекидневното остава на заден план, давайки път на мистичното, безплътното... Поздравления, много ми хареса!
  • Благодаря ви сърдечно за вниманието!
    nininini (Нина Иванова)
    shumkd (Кадир Демир )
    sisidara (Сиси )
  • !!!
  • Eia (Росица Танчева) Поздрав и от мен, Роси! Благодаря!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...